Петра е древен град, издълбан в скалите. Той се намира в Йордания, страна, която е предимно пустиня. Единственият начин да се стигне до този уникален обект е през тесен каньон, а това не е лесно. И все пак това не спира туристите.

Кой и кога е построил този град?

Петра е изоставен от стотици години, но преди хиляди години е процъфтявал. Бил е голям търговски център, разположен точно на кръстопътя на коприната, подправките и тамяна, които се транспортирали от Индия до Арабия, Африка, Египет и обратно. Това позволява на местните жители да се къпят в злато.
Не е съвсем ясно кога е построен градът, но се знае, че това е станало преди Христа. Петра е бил столица на Набатейското царство. Според някои оценки в най-добрите си години в него са живели около 20 000 души.

Как изобщо е възможно да се издълбае град в скала?

Фасадите на сградите са издълбани направо в стените на каньона и са зашеметяващи. Изящните дърворезби свидетелстват за високото ниво на развитие на тази цивилизация и за уменията на строителите.
Главният вход на града се нарича Ел Хазнех, или Съкровищницата. Наречен е така от местните бедуини, които наистина вярвали, че там се съхраняват несметни богатства. Вратата е издълбана от красив розов пясъчник, поради което Петра е известен още като Розовия град.

На строителите определено не им е било лесно. За да построят такива структури, те е трябвало да притежават много знания и умения. Древните майстори са успели да създадат сгради, които са не по-малко декоративни или архитектурно зашеметяващи от гръцките и римските.

Не е ясно как са успели да издълбаят толкова висока сграда в скалата. В района няма абсолютно никакви дървета, които биха могли да се използват за скеле. Както предполагат учените, строежът е започнал отгоре: възможно е било да се застане върху грубата скала, като постепенно се слиза надолу, етаж по етаж. И използвайки само длета и чукове, местните инженери постигат зашеметяващ резултат.

Дали скалите са ги спасили от враговете им?

Други народи завиждали на богатството на набатейците и градът трябвало да се бори с гърците. Петра победила. Но когато дошли римските завоеватели, тя трябвало да се предаде. Петра процъфтявала още много години, но вече под римско владичество.
През IV в. от н.е. земетресение разрушило по-голямата част от града и нанесло непоправими щети на много райони. Римляните решават да изоставят разрушения град. По-късно той е превзет от Византийската империя.

Защо Петра е изгубен и къде са изчезнали хората?

С напредването на технологиите се появяват морски търговски пътища и Петра губи стратегическото си значение и остава изоставена на съдбата си и скрита в пясъците. Така той се превръща в изгубен град.
Но трябва да се отбележи, че Петра е изгубен само за западните цивилизации, тъй като местните жители са знаели за скритото бижу на пустинята. В пещерите на града живеело племе от бедуини. Те наричали себе си потомци на набатейците и не искали никой друг да знае за Петра, тъй като се страхували, че хората ще дойдат там в търсене на съкровища и ще разрушат останките от постройките. Затова в продължение на много години те пазели местоположението на града в строго пазена тайна.

Как европейците разбрали за Петра?

Той е открит на 12 август 1812 г. Младият швейцарец Йохан Лудвиг Буркхардт чува да се говори за мистериозния град по време на пътуването си до Кайро. А след това дори се наложило да се преоблече като арабин, за да убеди водача си да го заведе на това мистериозно място.
Йохан не можел да остане дълго в Петра, тъй като не бил местен жител. Той дори не можел да каже със сигурност, че това е градът, който търсел, тъй като около него нямало ясни доказателства за това. Въпреки това Европа вече знаела за Петра и други изследователи последвали Йохан и направили точни рисунки. Въпреки това първите разкопки тук започват едва през 1929 г. и от откриването на изгубения град са минали повече от 100 години.

За какво служи съкровищницата?

Археолозите не разбират напълно защо е построено съкровището. Някои смятат, че това е била гробницата на набатейски цар. Други твърдят, че е било място за съхранение на документи или дори своеобразен храм. Това, което се знае за съкровищницата, е, че тя е построена като една от последните, когато градът вече е бил богат и проспериращ.

Как хората са оцелявали в пустинята и в скалите без вода?

Жителите на Петра са били експерти в областта на водните технологии. Те построили цистерни, язовири, тунели и резервоари, а градът бил своеобразен оазис за уморените пътници. Превъзходно усъвършенстваната технология позволявала на местните жители да останат в града дори по време на суша.
В определени моменти в района имало наводнения, но набатейците се справяли и с тях. Те построили язовири и акведукти, които пренасочвали потоците дъждовна вода към града и позволявали на хората да съществуват.

Как изобщо хората са живели в скалите? И дали са живели вътре?

Петра е била голям религиозен център и се смята, че в нея са живели духовници, търговци, скулптори и хора, занимаващи се с услуги. В Петра има над 1000 гробници и много от тях са предназначени за семейства или дори за цели племена. Вероятно много от жителите на града са били ангажирани в погребалния бизнес по един или друг начин.
Интересно е, че е трудно да се отговори на въпроса дали всички 20 000 души (а според някои сведения и 30 000) са живели във вътрешността на Петра. Въз основа на груби изчисления, дори ако във всяко домакинство е имало средно по 10 души, в града би трябвало да има 2000 просторни жилища. Но те са много по-малко. Вероятно част от жителите са били настанени в палатки зад каменни стени.

Кой почива в гробниците на Петра?

Изследователите все още не са стигнали до никакви заключения по този въпрос. Със сигурност можем да кажем, че нишите са издълбани в различни исторически периоди, защото те силно се различават по външен вид. Жителите на Петра, за разлика от останалите набатейци, не са правили надписи върху гробниците, които да им позволят да разберат кой е погребан в тях. Те обаче вярвали, че починалите могат да се хранят и да си прекарват добре в задгробния живот, тъй като оставяли храна и различни предмети от бита заедно с телата си.
Интересно е, че първоначално, поради невероятния брой гробници, Петра обикновено е била смятана за един огромен некропол. Едва по-късно е установено, че това все пак е бил добре развит град.

Какво има в Петра освен красивите порти, които всички снимат?

Една от най-впечатляващите сгради в Петра е амфитеатърът. Той се намира почти в центъра на града и побира до 8500 души.
Други забележителни обекти в града са улица Фасад с многобройните си гробници и манастирът Ад Деир. Това е красива монументална структура, за чието предназначение съвременните изследователи могат само да гадаят.

През 1985 г. Петра е обявена за обект на световното наследство на ЮНЕСКО, а през 2007 г. е включена в списъка на новите 7 чудеса на света. С племето бдул е сключено споразумение за преместването му на известно разстояние от града и сега бедуините живеят в специално построено за тях селище. Един от основните им поминъци е туристическият бизнес.

Пред портите на Петра са разпръснати монументални “кубове”. За какво служат те?

Много неща за Петра все още са загадка. Например в нея има огромни камъни – квадратни паметници, разпръснати зад градските стени. Никой не знае защо са били поставени и какво представляват. Легендата разказва, че в тях имало джинове и те трябвало да пазят древната столица.

Дали някога ще успеем да разгадаем всички тайни на Петра?

В Петра все още се правят открития. През 2016 г. археолозите откриха церемониален обект с невероятни размери. И сега изследователите все още се опитват да разберат какво представлява той. През 1993 г. са открити свитъци, датиращи от византийския период. Съдържанието им все още е загадка.
Археолозите смятат, че сега са открити само 15% от града, а останалите 85 са все още под земята и остават недокоснати. Така че все още има какво да се научи за това изгубено съкровище.

Близкият изток не е особено популярен сред туристите. Въпреки това обаче през 2019 г. повече от 1 000 000 души са посетили Петра. Това е един от най-посещаваните обекти за разкопки в света. Тук е заснет филмът “Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход”, правени са емблематични фотосесии и хора от цял свят нямат търпение да попаднат тук.

Понякога туристите се допускат в Петра през нощта, когато свещи и фенери украсяват пътя и главния вход на изгубения град