Петра е бил добре развит град и е съдържал много от сградите и градската инфраструктура, които се очакват от един елинистичен град. Неотдавнашните археологически проучвания промениха коренно представата ни за центъра на Петра. Повечето от големите гробници и сгради в Петра са построени преди анексирането на града от Римската империя през 106 г. пр.
Театър, Петра (Йордания) (снимка: Крис Армстронг, CC BY-ND 2.0)
В Петра е имало голям театър, който вероятно е построен по време на управлението на Аретас IV (9 г. пр.н.е. – 40 г. пр.н.е.), както и монументална улица с колонада. Важни сгради са украсявали и двете страни на Вади. От южната страна на улицата се намирал нимфеум (светилище, посветено на водните нимфи, често с фонтан) и поредица от монументални пространства, които някога са били определяни като пазари. Така нареченият Долен пазар наскоро беше разкопан и се оказа, че представлява комплекс от градини и басейни. Той се е намирал в непосредствена близост до така наречения Голям храм на Петра. В килията, или вътрешното светилище, на Големия храм са открити серия от каменни седалки; това може да подсказва, че структурата не е била храм, а зала за аудиенции поне през част от историята си.
Така нареченият Велик храм, Петра (Йордания) (снимка: Денис Джарвис, CC BY-SA 2.0) В близост до него са се намирали и бани. Срещу т.нар. голям храм се намира Храмът на крилатите лъвове, от който е възстановен уникален блок на бог, изобразяващ женска богиня. Капителите на колоните в Петра са наистина уникални отчасти заради резбите на крилати лъвове и слонове. 
Капител с глава на слон, варовик, Петра. Намира се в тройните колонади на Долната тенема (свещения район). Украсата отгоре надолу се състои от гладка лента, мотив яйце и стреличка, а корнизът – от гладка лента с тристранно оформяне в двойна вълна. Ъгловата украса представлява глава на слон с ветрилообразни уши….. Под главите има акантово листо, простиращо се надолу. Отстрани и върху челото на слона е разположен врязан свитък с флорални мотиви (от етикета “Капители с глави на слонове” в Археологическия музей, Петра) (снимка: Guillaume Baviere, CC BY 2.0) Точно на запад, покрай портата в теменоса или свещения участък, се намира Каср ел-Бинт – най-важният храм в града. Вероятно е бил построен по времето на Аретас IV, но не знаем на кои богове е бил посветен Каср ел-Бинт. Петра е изпълнена и с по-обикновена архитектура, включително жилищни сгради, както и важните системи за събиране и съхранение на вода, които са позволили на живота и земеделието тук да процъфтяват.
Каср ел-Бинт, Петра (Йордания), ок. 9 г. пр.н.е. – 40 г. пр.н.е. (снимка: Денис Джарвис, CC BY-SA 2.0)
Един от многото набатейски обекти
Петра често се разглежда изолирано; в действителност тя е била един от многото набатейски обекти; набатейските земи се простирали от Синай и Негев на запад, до Дамаск на север в един момент и до Егра на юг, днешен Мадаин Салех в Северна Саудитска Арабия, където също имало многобройни скално-изсечени гробници, наред с други. В Егра надпис свидетелства за присъствието на римски легион на това място, което бележи града като най-южната граница на Римската империя през Антониновата епоха. Хирбет ет-Таннур е било голямо светилище в централна Йордания; много от неговите релефи днес се намират в Музея на изкуствата в Синсинати. Набатейците са участвали активно в архитектурните и художествените си творения, като са използвали художествената лексика на елинистичния свят и древния Близък изток. Вместо да копират робски някоя от тези традиции, набатейците активно избират и възприемат определени елементи за своите гробници, павилиони за хранене и храмове, за да отговарят на техните нужди и цели, както на групово, така и на индивидуално ниво. Всъщност съкровищницата и манастирът биха могли да бъдат замислени и изпълнени само в Петра.